След като съдът е присъдил обезщетение по чл. 200 КТ срещу работодателя, наследниците не могат да търсят обезщетение от възложителя и обратно. Искът може да се насочи и към работодателя и към възложителя, но обезщетението е само едно.

Обезщетението по чл. 200 КТ и чл. 49 ЗЗД е само едно

При наличието на влязъл в сила съдебен акт срещу работодателя на пострадалия наследодател на ищците за репариране на претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди не може за същите вреди да бъде ангажирана безвиновната отговорност и на възложителя по чл. 49 ЗЗД. Това би довело до обезщетяването на ищците два пъти за едни и същи вреди, при условие, че пострадалите имат право на едно обезщетение, което могат да търсят или от работодателя, или от причинителя на вредите, респективно възложителя на работата. С влизане на решението в сила е постигната търсената защита на субективното материално право на наследниците да получат обезщетение за смъртта на техния наследодател.

Избор от кого да се търси обезщетение

Пострадалият, респективно наследниците, имат възможност за избор срещу кого да насочат претенцията си за обезвреда, като за едни и същи вреди те не могат да бъдат обезщетени два пъти. Затова, когато с влязъл в сила съдебен акт е уважен искът по чл. 45 ЗЗД срещу причинителя на увреждането за определени вреди, не може да бъде ангажирана и отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за същите вреди. Работодателят може да бъде осъден да заплати обезщетение само за вреди, за които не е присъдено обезщетение на пострадалия или наследниците.

Конкретния казус разгледан от съда

В разглеждания от съда случай ищците в качеството си на наследници на починалия работник са заявили претенция за обезщетяване на претърпените от тях вреди веднъж от работодателя на последния на основание чл. 200 КТ, като искът им е уважен с влязъл в сила акт. Втори път са поискали осъждане на Община Монтана на основание чл. 49 ЗЗД. След като с влязъл в сила съдебен акт искът им срещу работодателя е уважен, не може да бъде ангажирана отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД. С влизане на решението в сила е постигната търсената защита на субективното материално право на ищците да получат изпълнителен титул за вземането си.

Може ли работодателят да поставя условия на работника или служителя, които да бъдат изпълнени, за да се връчи трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение?
Отговорът е отрицателен.

Работодателят не може да поставя условия

Работодателят не може да поставя условия на работника или служителя във връзка с изпълнение на задължението му да предаде незабавно трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение. Такива условия в практиката са свързани с предаване на документи, ключове, подписване на документи, включително и неизгодни за работника или служителя, заплащане на финансови претенции от страна на работодателя (ограничена имуществена отговорност, липси и други).  Задържането на трудовата книжка не може да се обосновава с неизпълнение на други задължения на работника или служителя. В тези случаи е налице незаконно задържане на трудова книжка и дължимост на обезщетение от страна на работодателя.

Задължението на работодателя да предаде незабавно трудовата книжка

Задължението на работодателя по чл. 350 КТ да предаде незабавно на работника или служителя трудовата книжка и посочените по-горе задължения на последния не са насрещни, нито еквивалентни. Между тях липсва такава връзка, която може да обуслови изпълнението на едното в зависимост от изпълнението на другото. Ето защо дори и в действителност да съществува задължение на ищеца за издаване на документи и вещи или наличие на други претендирани от работодателя права, то това не изключва отговорността по чл. 226, ал. 2 КТ, тъй като има незаконно задържане на трудовата книжка.

Предпоставки за изплащане на обезщетение

Според разпоредбата на чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. За основателността на иска е необходимо и достатъчно кумулативно наличие на следните предпоставки: прекратено трудово правоотношение, незаконно задържане на трудова книжка и вреди, които са в причинно-следствена връзка с незаконното задържане. Размерът на вредите е определен от КТ. На обезщетение подлежат имуществените вреди, които се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка.